Азиз Таш представи книгата си „На 22. Апокриф за дъжд”

Ресмие МЮМЮН

Снимки: Авторът

Азиз Таш представи книгата си „На 22. Апокриф за дъжд” в Кърджали. Това стана в петък вечерта в Културно-методичния център на Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров”, където се събраха много местни творци и почитатели на поезията. Промоцията протече в една непринудена форма на общуване с автора и придружаващата го Мая Ценова. Директорът на библиотеката Иванко Маринов приветства официалните лица, сред които имаше и високопоставено –посланикът на Палестина Ахмед ал-Мадбух. Той уважи събитието минути след като откри изложбата „Палестинското народно изкуство” в Артгалерията, където беше представена и книгата на палестинския поет Махмут Даруиш „След тебе няма след” от преводачите Мая Ценова и Азиз Таш. Иванко Маринов пожела на посланика неговият народ да се калява, както климата се променя там-от топли дни на студени нощи. Маринов определи книгата на Таш като изповеди в загадъчен и много мъдър стил, а по-късно поздрави автора със стихотворението „Приятел”.

Сборникът „На 22. Апокриф за дъжд” е второ преработено издание, което преди това излиза през 2004 и 2007 година. Авторът има още две поетични книги-„Повод за небе“, 1993 и „Небе на 33“, 2007. Книгата има нестандартна форма и се състои от две части - поезия и проза, две биографии, две краесловия. Първата включва кратки стихове и сентенции, писани на 22 години, а втората разкази, създадени след 22, като първият е „Апокриф за дъжд”. Поетичния си рецитал Азиз Таш започна с редове, посветени на Махмут Даруиш от сборника „Лирика” със  заглавие „Човек не за човек”. После, представяйки Мая Ценова, като най-страхотния преводач на арабска поезия в България, й даде думата за „След тебе няма след”, но в случая тя почете поета само с едно негово стихотворение. Арабистът каза, че книгата на Азиз заслужава не по-малко внимание от Даруиш, макар че философските му разсъждения се превеждат трудно, тъй като си играе с думите. Поетът чете стихотворения от книгата си като На Мая, Врата, Врати, Вода, отбелязвайки, че преди време се е изразявал малко сложно, но отсега нататък ще се стреми да пише просто и хубаво, така както определя Гьоте най-високата степен на писане. Таш сподели, че е прописал първия си разказ в очакване на бъдеща слава, след като е чул по радиото през 1996 г., че Джек Лондон се е прочул само с два разказа. От прозата си той прочете „300 км или Приказка за светлината”.

Поетесата Станислава Ташева му зададе въпроса-как успява да бъде толкова оригинален, автентичен, при условие, че е много начетен. Авторът каза, че се дължи на егоизъм и гледа да не копира никого, но в същото време постоянно използва готови клишета само че по нов-начин - придава им друг смисъл.  Името си Азиз, обясни, че идва от арабски корен „всемогъщ”, но в турски е популярна думата като „светец’, а в преносно значение е „скъп, мил”, докато Таш (Камък) е псевдоним, който си е избрал заради първото стихотворение, което написал, седейки на камък. Интересно беше, че  преводът на името му на английски е бил „Свети Петър”. Таш подчерта, че следващата му стихосбирка ще бъде на арабски език.

За „Арда нюз” Мая Ценова сподели, че премиерата на тази книга е скъпа за нея, защото е присъствала на първото записване на всички текстове в нея. Тя пожела на автора още много такива текстове, като в същото време си дава сметка, че човек не може да пише интензивно творби от този вид. В неговия книгопис има големи пролуки, но това е само видимата страна на нещата, защото творчеството на Азиз продължава някъде в съзнанието му. По-скоро пожелавам на всички нас някой ден да разполагаме с плодовете на това творчество, заяви Ценова.

3 ноември 2009, вестник „Арда нюз“ - Кърджали