Ресмие МЮМЮН
Снимки: Авторът
Село Дъждовница бе домакин на националния пленер „Артхоризонти” на тема „Дървото –на границата между душа и тяло”. Инициативата е част от програмата на Петия фестивал на терлика, организиран от Артдвижение КРЪГ и Община Кърджали. От 1 до 10 септември 8 участника от цялата страна предложиха нестандартни творчески решения и експериментираха свободно с дървото. Те са одобрени чрез национален конкурс сред 83 кандидати.
Теодора Петева от
творческо сдружение „Възел” се
занимава с керамика, но се поддава на изкушението да работи с ествени
материали, за да види границите на своите възможности. Тя решава да
експериментира с пространството и да направи инсталация, изцяло покрита с
дървени клечки, която създава илюзия за една абстрактна картина.
Младият художник от
Разлог Ивайло Гогов,
педагог в частна школа по изобразително изкуство „Артстудио-Сануърд”, сътвори
стационарен въздушен кон, който свети нощем, отразявайки дневната светлина. Инсталацията
си от смесена техника, която той нарича „Нощ над Дъждовница”, обясни така: „Това
е вид пространствена рисунка, която първо се роди на бял лист, а после го
изпълних в пространството, запазвайки всички й стойности-дълбочина, форма, усещане,
даже цвят.” Конят е извадка на традиционна турска орнаментика с уйгурски мотив,
който придава усещане за свобода и детска игра.
Кърджалийката Петя
Зенгин представи проект в сферата
на модния дизайн, също с решение в открито пространство. Младата дизайнерка е
облякла в дърво един женски манекен - много изящно и провокативно
момиче. Всички са единодушни, че нейният проект има центрообразуваща сила, тъй
като е дал вдъхновение и идеи за работа на колегите й. Манекенът е единствената
преносима конструкция от стоманена тел и в това се крие магията му.
Продуцентът и
сценарист Ваня Жекова прожектира
своите документални и научнопопулярни филми в селото. Така между дърветата се
прокрадна и късометражно кино. Жекова представи серия от свои изследователски
филми за необичайни редки традиции, напълно непознати в различни точки на
страната. Сред тях е и една по-дълга лента, която показва репресии срещу
членове на БЗНС и ДПС, попаднали заедно в Белене по време на т. нар.
„Възродителен процес”. През цялото време
й помогна Асен Становски, преводач от полски и обратно.
Атрактивното кърджалийско
село провокира и поетесите Мария Донева, драматург на Старазагорския театър,
и Росица Пиронска. Първата създаде тука миниатюрно Дърво на любовта-инсталация с думи, които висят като клончета и листа. Донева
постави дръвчето си върху камък, като
символ на порастването на любовта в скалата.
Пиронска пък получи
вдъхновение за поезия, след като цяло лято не е писала и ред, от нестандартно
красивия въжен мост до близкото село Сухово. Tя
превежда от английски и френски поезия и философски произведения, а скоро е
получила предложение за превод на нейни творби на турски език.
20-26 септември, вестник „Заман-България“-София
Няма коментари:
Публикуване на коментар